1908
Построена е сградата на Френски девически колеж „Нотр Дам де Сион“ с пансион
Френски девически колеж „Нотр Дам де Сион“
Автор на проекта е италианският архитект Михаил Пернигони
Историята на една сграда
Историята започва в началото на миналия век…
В началото на двадесети век стартира усилено застрояване на терена в комплекса на Католическото братство в Русе, който е разположен между река Дунав и шосето за Силистра, в близост до първата ЖП-гара и минните квартали на града („Младежки парк”).
На територията му са изградени йезуитски манастир – семинария, жилище на Никополски католически епископ, църква, стопански постройки и девически колеж.
През 1908 г. е построена сградата на Френски девически колеж с пансион. Автор на архитектурния проект е италианският архитект Михаил Пернигони. Сградата е разположена в голям, добре озеленен парцел, извън града, с обща застроена площ от 1540 кв.м. Била е част от комплекса на Католическото братство. Преподаватели във Френския девически колеж са калугерки католички. Според проекта сградата е трябвало да има П-образна форма, но е изпълнен отчасти, без едното крило, и по този начин придобива Г-образна форма. Поради тази причина главната фасада е асиметрична. Входът е разположен в средата й. Той излиза напред във вид на портик и е решен с каменни дорийски полуколони, носещи антаблемент с корниз, обогатен със зъборез. Вратата е засводена с полукръгла арка върху импости и има оригинална голяма решетка. Входът е подчертан с кортуш от лаврови листа. Прозорците на втория етаж са събрани на двойки, засводени с полукръгла арка върху импости и разделени от пиластър, подпрян на конзола. Всички отвори на втория етаж са обединени от подпрозоречен корниз. Страничното крило образува на главната фасада ризалит. Ъглите му са акцентирани от голям ред йонийски пиластри върху пиедестал. Главният корниз надвисява останалия, допълнен е със зъборез и подчертан с един допълнителен атичен етаж. Останалите фасади са по-опростени.
Колежът е затворен през 1948 г. заедно с останалите чуждоезични колежи в България съгласно Закона за чуждите училища в България. След 1948 г. сградата е използвана за ЖП училище и впоследствие за поликлиника.
Историята на сградата продължава…
1963
Основана е Английска езикова гимназия „Гео Милев“
Английска езикова гимназия „Гео Милев“
Основана е като средно държавно училище през 1963 г.
История на гимназията
Английска езикова гимназия „Гео Милев“ е създадена със Заповед №211 от 28.06.1963 г. на Министерството на народната просвета като Политехническа гимназия с преподаване на английски език с общежитие. На 5 юли е проведен първият приемен конкурсен изпит за учениците. Намеренията са били на 15 септември същата година да започнат редовни учебни занятия. Тези летни дни са предисторията на гимназията, като те са свързани с изключителните организационни трудности, пред които са били изправени новоназначеният директор и малобройният колектив от учители и персонал. Въпреки тежките условия и липсата на нормална материална база, с много жар и ентусиазъм, положен личен труд от директор, учители и подкрепа от родители, на 15 септември 1963 г. се открива първата учебна година в новото училище.
Гимназията е средно езиково училище, което още от своето начало приема ученици от всички окръзи на северна България. Първоначалният прием е три паралелки, от които една за Русенски окръг и две за останалите окръзи. През първите две години от своето съществуване гимназията се помещава в сградата на ул. „Иван Вазов“ № 24а, където са се ползвали три класни стаи и две стаи за административни нужди. За осигуряване на по-добро овладяване на езика е било предвидено през първите две години от обучението си учениците да бъдат на пансион, като за тази цел се е ползвала сградата на ул. „Димитър Благоев“ № 5. През лятото на 1965 г. за нуждите на гимназията се предоставя сградата на ул. „Алеи Възраждане“ № 3 в Парка на младежта.
Гимназията носи името „Гео Милев“ от 1968 г. след решение на Окръжния народен съвет в гр. Русе.
Училището е продължител на традицията на засилено езиково обучение в гр. Русе, поставена преди повече от 100 години с Френския колеж „Нотр Дам де Сион“. Още от създаването си то заема водещо място в духовния живот на град Русе. Понастоящем Английска езикова гимназия „Гео Милев“ е общинско средно училище с петгодишен курс на обучение, включващ широк спектър от образователни програми със специален акцент върху интензивна чуждоезикова подготовка. Профилиращите предмети са български език и литература, английски език, френски, немски и руски език. Гимназията има дългогодишни традиции. Тя е едно от първите в България училища, асоциирани към UNESCO през 1976 г. През своето 60-годишно съществуване училището е играло съществена роля в живота както в личен, така и в професионален план на много млади хора. Голяма част от преподавателите в гимназията са нейни бивши възпитаници. Учениците придобиват широка обща култура и знания в областта на хуманитарните и природоматематически науки и техните специалности. Проектите за опазване на околната среда, за защитата на човешките права и мира, за глобалните проблеми и международното разбирателство са приети от Секретариата на UNESCO. По негова препоръка добрите постижения на училището са разпространени до другите асоциирани към UNESCO училища и клубове както в нашата, така и в други страни.
Достойнствата на училището се измерват чрез реализацията на тези, които са го завършили. Около 99% от завършващите продължават образованието си във ВУЗ в разнообразие от специалности: икономика, право, медицина, инженерство, архитектура, филологии, педагогика и др. Голяма част от възпитаниците на гимназията специализират и работят в чужбина.
През годините гимназията неколкократно е сменяла името си:
Директори на гимназията през годините:
2023+
Настояще и бъдеще
Сградата и околната среда
Гимназията е разположена в парк близо до река Дунав
Сградата и околната среда
Разположено в парк близо до река Дунав, училището осигурява необходимите условия за ползотворни учебни занятия и заслужен отдих. Обучението се провежда в старинна сграда, чиято уникална архитектура датира от първите десетилетия на миналия век – високи сводести тавани и големи решетъчни прозорци.
Гео Милев – патрон на училището
Гео Милев е роден в учителско семейство. От детска възраст проявява интерес към литературата и рисуването. През 1907 г. в детското вестниче „Славейче“ (бр. 15 от 5 януари 1907 г.) е отпечатано първото му стихотворение. Като ученик в Старозагорската гимназия (1907–1911) издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения; подписва се Гео Милев, Гео Касабов, Георги Милич, Гео Милич. Ученическите му стихове са повлияни от творчеството на Пенчо П. Славейков, когото смята за свой учител в поезията и естетиката. През ученическите си години превежда от руски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. С. Колцов, А. А. Фет и др. Следва романска филология в Софийския университет (1911–1912); продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914), където слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел. През декеври 1913 г. в сп. „Листопад“ се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия“. По това време Гео Милев е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма, ориентира се в немската литература и в културния живот в Германия, увлича се от модерната немска поезия. През юли 1914 г., след започването на Първата световна война заминава за Лондон, където се запознава с английската литература, изучава английски език. Среща се с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев, заподозрян, че е английски шпионин, е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915). Отпечатва в ограничен тираж литературни листове за Ст. Маларме, Р. Демел, П. Верлен, Ем. Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от Милев стихове; всеки лист е посветен на някого от младите поети символисти – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов.
Гео Милев – житейски път
Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915–1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления. През март 1916 г. е призован да отслужи военната си повинност в ШЗО в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран, срещу англичани и италиaнци. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око. През февруари 1918 г. заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран; остава до март 1919 г. Въпреки лошото си здравословно състояние по време на престоя той посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Творецът наблюдава революционният кипеж в Германия и го отразява в „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите тенденции в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание „Акцион“. След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919–1922), което се оформя като трибуна на експресионизма в България.
Политически възгледи на Гео Милев
Под влияние на новата обществено-политическа обстановка в страната през 1922–1923 г. възгледите му еволюират. Промяната в светогледа му е отразена на страниците на сп. „Пламък“, което започва да излиза през януари 1924 г. В него Гео Милев печата статии, „Грозни прози“, поемата „Ад“, поемата „Септември“. Заради последна си поема, отпечатана в книжка 7–8 на сп. „Пламък“, изданието е конфискувано, а поетът е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно, убит и заровен в общ гроб в Илиенци.
